Как да получите 20% допълнителен добив от дълго защитно действие и хармоничен, физиологичен ефект?

Пряка зависимост между приложената доза на декар и допълнителния добив

Какво представлява зеленият физиологичен ефект при пшеницата и ечемика?

   

Дълбочина и контраст на зеления ефект: когато мислиш, че си достатъчно зелен, за да се скриеш в пшеницата (Аскра® Експро, 2021 г)

Зеленият физиологичен ефект при пшеницата и ечемика е характеристика, която допринася за оформянето на по-висок и по-качествен добив. Този ефект и интензивността му са в пряка зависимост от влага, температури, хранене, фитосанитарно състояние на посева, вид и доза на приложените фунгициди. В агрономическата практика през последните 10 години навлизат все повече фунгициди, които със своето действие влияят върху физиологията на растенията, включително чрез така наречения „зелен ефект“.

Основните характеристики на този зелен ефект са свързани с ограничаване на загубите на вода от растенията при сухи условия, забавяне процесите на стареене на клетките и продължителната и устойчива защита на листната маса от болести, като фузариоза, жълта и кафява ръжда, септориоза, жълто-кафяви листни петна, брашнеста мана, както и типичните за ечемика мрежести петна, листен пригор и рамулария.

Кога и как да работим, за да осигурим „зелен ефект“ при пшеницата и ечемика?

Доколкото третирането с фунгицид във фаза край на братене е важно, за да се изчисти посева от есенно-зимните инфекции, то третирането с фунгицид във фаза флагов лист – начало на изкласяване при пшеница и фаза подфлагов лист при ечемика трябва да осигури както защита от листни болести на растенията до жътва, така и зелен физиологичен ефект, свързан с редуциране загубите на влага при по-сухи климатични условия и забавяне процесите на стареене на клетките.

Във фаза флагов лист на пшеницата имаме три съществени аргумента за приложение на фунгицид със „зелен ефект“. Първо, цялата листна маса на растенията е напълно разгъната и се нуждае от навременна защита от болести. Второ, често от края на април до средата на юни за условията на България наблюдаваме периоди на засушаване и високи атмосферни температури. Именно това са условията, при които посевът се нуждае от физиологична подкрепа. Трето, след изкласяване не можем да постигнем достатъчно добро покритие на листната маса на растенията, защото голяма част от фунгицида (30-40 %) попада върху класовете.

Какъв е приносът на „зеленият ефект“ при формирането на добива от пшеница?

     

Център за Агроиновации на Байер – Горна Митрополия. Центърът работи от 2016 година и осигурява надеждна и проверена информация за продуктите за растителна защита на българския пазар.

За да определим приноса на „зеления ефект“ при формирането на добива трябва да имаме резултати от посев, който е бил в сухи условия и върху контролните участъци (без приложен фунгицид) не са се развили болести. Имено такива условия имаше през 2022 година на платформата на Центъра за агроиновации на Байер в Горна Митрополия. Бяха заложени и отчетени 98 опитни парцелки във фунгициден опит със схема Солигор (70 мл/дка) за първо третиране и 5 различни фунгицида със „зелен ефект“ за второ третиране, приложени във фаза флагов лист (14 повторения за всеки фунгицид и за контролата). Два от изпитваните фунгициди бяха не-триазолови (Каюнис® и Конкурент 1) и три фунгицида, съдържащи комбинация от триазол със SDHI или стробилурин (Аскра® Експро, Конкурент 2 и Конкурент 3):

Получените резултати в кг/дка са осреднени от 14 повторения на всяка една фунгицидна схема и на контролата, която е без втори фунгицид:

Резултати: Център за агроиновации на Байер, 2022. Всяка от фунгицидните схеми е в 14 повторения. Използваните дози са в рамките на регистраните в България и препоръките към фермерите.

При сравняване на получения допълнителен добив над резултата от контролата се потвърждава, че фунгицидите, с които внасяме най-голямо количество активно вещество на дка и едновременно с това съдържат биксафен, дават и най-високия допълнителен добив.

Сравнявайки двата не-триазолови продукта – Каюнис® в доза 90 мл/дка ( 29,25 г/дка а.в.) и Конкурент 1 в доза 75 мл/дка (16,87 г/дка а.в.) – се вижда, че Каюнис® е с допълнителен добив от + 91 кг/дка, докато Конкурент 1 е с допълнителен добив от само + 44 кг/дка.

При триазоловите продукти ниската регистрирана доза на Аскра® Експро за пшеница 90 мл/дка (23,4 гр/дка а.в.) е с по-висок допълнителен добив от Конкурент 2 в доза 90 мл/дка (18 г/дка а.в.) и Конкурент 3 в доза 90 мл/дка (20,25 г/дка а.в.)- съответно + 73 кг/дка за Аскра® Експро и + 34 кг/дка за Конкурент 2 и + 58 кг/дка за Конкурент 3.

С най-висок допълнителен добив над контролата + 134 кг/дка е Аскра® Експро в доза 150 мл/дка. Чрез тази доза внасяме и най-много активно вещество - 39 г/дка.

Каква е стойността на получения допълнителен добив от 1 дка?

Стойността на получения допълнителен добив от приложените фунгициди е представен в таблицата по-долу:

На база натрупания опит и резултати, за третиране на посевите с пшеница във фаза флагов лист – начало на изкласяване, препоръчваме продуктите съдържащи активното вещество биксафен - Аскра® Експро в доза 100 мл/дка, Каюнис® в доза 90 мл/дка и добре познатия фунгицид Зантара® в доза 125 мл/дка. При ечемик третиранията следва да бъдат направени във фаза подфлагов лист. И трите фунгицида се отличават с високо съдържание на активни вещества, включително от групите на SDHI и стробилурин, които гарантират най-добро ниво на опазване и физиологичен антистрес ефект за посевите от пшеница и ечемик.

За настоящата статия е използвана информация получена през 2022 г от опитите, изведени по стандартизирана методология в Центъра за агроиновации на Байер в Горна Митрополия, област Плевен. Ние от Байер КропСайанс България вярваме, че вложената от нас инвестиция в създаване, развитие и поддържане на Центъра, се възвръща многократно в българското зърнопроизводство чрез споделения опит и препоръките към българските фермери.

https://www.cropscience.bayer.bg/

https://www.dekalb.bg/