ВИРУСЪТ НА ЖЪЛТАТА ВИРОЗА
Големите нашествия на листни въшки през есента допринасят за появата на вирусни заболявания по рапичните растения.
През последните години се наблюдава сериозно нарастване на случаите на вирус на жълтата вироза (TuYV). Той се предава, наред с всичо останало, от зелената прасковена листна въшка (Myzus persicae), която се настанява на малки колонии в долната част на листото, откъдето смуче сок от растението, предавайки по този начин вируса. Разпространението на вируса през последните години се дължи на следните фактори:
// Меките температури през есента и зимата от една страна водят до масова поява на листни въшки, а от друга — до удължаване на заразния период през есента;
// Самосевката рапица и плевелите често са гостоприемници на въшките;
// Нарастващото отглеждане на междинни култури също може да е предпоставка за развитие на вируси, като тези растения са много подходящи за хранителна среда, в която могат да се развиват и размножават въшките.
Първите симтоми се проявяват през есента. По крайчетата и върховете на листата на заразените растения се появява лилаво - червеникаво оцветяване. Това оцветяване по листата може също да е признак за обща реакция на стрес при растението, причинена например от: прекомерно задържане на вода, уплътняване на почвата, увреждане на корена, абсорбиране на остатъци или хранителен дефицит (дефицит на азот или фосфор). При съмнение за вирусна инфекция трябва да се направи т. нар. ELISA тест за безспорно изключване на друг вид причини. Освен характерното оцветяване по краищата на листата, през пролетта може да се наблюдават и някои от следните симптоми:
// Листно изтъняване
// По-ниско маслено съдържние
// Намален брой зърна в шушулките
// Намален растеж и наличие на странични издънки
// Повишени нива на ерукова киселина и глюкозинолат в семената
// Загуба на зърна
Колония от зелени прасковени листни въшки от долната страна на листа на рапица
За предотвратяване на евентуално заразяване е важно да се полагат грижи за чистотата на полето, като се наблегне на елиминирането на самосевката рапица и плевелите. Освен това е важно да се гарантира, че сеитбооборотът е в правилна последователност. Например непосредствено преди засяването на рапицата не бива да са отглеждани комбинации от междинни или бобови култури, които се считат за растения гостоприемници на зелената прасковена листна въшка. В допълнение към добрите земеделски практики се препоръчва отглеждането на устойчиви на жълта вирозахибриди, за да се сведе до минимум рискът от загуба на добив, причинен от вируса на жълтата вироза.
В допълнение към нашия вече наложил се хибрид ДК ЕКСАЙТЕД, новият нихибрид ДК ЕКСПОУЗ, както и ДК ЕКСПЕКТЕЙШЪН също проявяват устойчивост спрямо жълта вироза. Специално внимание заслужава и другият ни нов хибрид, койтое устойчив на болестта – ДК ИМОРТЪЛ CL.
За пълното портфолио хибриди DEKALB® посетете www.dekalb.bg или се свържете с регионалните представители на Байер https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx.
